Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега. Критичната маса е заразена с различни шоу програми, но не и с това да знае и да мисли върху миналото. Липсата на тази памет наранява настоящето и бъдещето ни. Наранява сегашния ни живот, прави прехода ни болезнен и труден, прави грозните изблици пред Народния театър, които бяха абсолютно контролирани. Всичко изглежда като един огромен манипулиран процес, в който ние участваме и все още се държим от тази хватка на миналото ни. 

Това каза писателката Теодора Димова, която гостува на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ по повод 12-тата Европейска нощ на театрите, преминаваща под мотото „Паметта е важна!“ и отбелязването на 80-годишнината от Народния съд. Снощи бе показано представлението по нейния роман „Поразените“. На срещата присъства и режисьорът Стоян Радев, както и актрисите в спектакъла Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Петя Ангелова, Полина Недкова. Включиха се и актьорите Константин Соколов и Недялко Стефанов от екипа на представлението „Ботушът“ от Лило Петров. 

На срещата артисти и зрители споделиха, че двете продукции на Варненския театър, артикулиращи темата за Народния съд и комунистическия терор след 9 септември 1944 г., не оставят никого безучастен и пораждат много крайни емоции. Според Димова, фактът, че всички толкова се вълнуват на срещата и преживяват спектакъла, е оптимистичен знак, въпреки чувството ни за вина, че не успяваме да разкажем добре миналото си и да се справим с него. Тя благодари на екипа и на четирите актриси за силната им игра, която наистина поразява публиката. 

В срещата се включи и режисьорът на двата спектакъла Стоян Радев. Той сподели, че след гостуването на Варненския театър на фестивала в Клуж в Румъния е тъжен от огромната разлика между нас и северните ни съседи, която е в тяхна полза. „Тази разлика идва оттам, че те бяха непримирими в своя преход, а ние легнахме в прехода си, гушкаме се в него, той минава и заминава покрай нас, а ние нищичко не правим, не променяме себе си и децата си, нищичко не променяме. Аз самият не правя достатъчно, за да запълня тази празнота. Не се научихме да си отваряме очите, да гледаме, да виждаме, да преценяваме. Всеки от нас да се опита да измете тротоара пред собствената си къща и да измие прозорците си“, каза той. 

Режисьорът сподели, че решението му да разкаже историята от „Поразените“ на сцена не е било свързано с издевателствата на Народния съд, а със силата на човека. „При всеки режим и строй хората са били подлагани от други хора на нечовешки мъки и изтезания, без да мислят, че това неминуемо се отразява на всеки след нас. Не си даваме сметка с какви спомени натоварваме нашите деца. Наша вина е, че ги натоварваме с телевизионни шоу програми, вместо с хубави преживявания“, допълни той.

Снощи е било четиридесетото представление на „Поразените“, каза актрисата Веселина Михалкова и призна, че тази роля е най-трудното нещо, с което се е сблъсквала. За Петя Ангелова също срещата с текста е била една от най-значимите в човешки и актьорски план. Полина Недкова смята, че за нейното поколение познанието върху темата е по-скоро подсъзнателно, но присъства и това й е помогнало да изгради своя образ. Според Даниела Викторова важна в историята е силата на човека и способността му да издържи на препятствията. За нея участието всеки път е емоционален ураган, който я кара да губи думите си. Театърът е мястото, където можем да говорим за нашата история, добави Недялко Стефанов. 

Европейската нощ на театрите продължава във Варна тази вечер с представление на „Последното изкушение на Христос“ и утре с „Клетка за пеперуди“.